purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
Jun 16, 2012, 4:24 PM

* * * 

  Poetry » Love
702 0 11

 

 

 

СЪМНЕНИЕ

 

 

Дойдох да те целуна в брачното ти ложе,
когато си заспала под ласките на някога любим човек,
макар да знам, че е безумно и безбожно.
Страхувам се единствено и само да не стане същото със мен,
когато в брачното ни вече ложе
се вмъкне някой обич да краде...

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички, които ме прочетоха и съжалявам, ако съм бил невъздържан и невъзпитан. Но не можех и да приема неаргументирани критики.
  • Е, ей го още един чифутин! Кой те биеше по главата и тебе, вместо да си седищ на бостанджи чарши, да си смъркаш емфието и да си щракаш броеничката, да хващаш бика за рогата? Не са тия работи за тебе, челеби!
  • Ааа- ха - ха ха ха! Ако наистина го мислиш направо лъха на би тройка в първите три реда, а предполагам, че с вторите три до заключението вече си подготвен и за отличен (би шесторка). Боже ГОСПОДИ... колко Пурковци има на този свят, Боже! )))))))
  • Този текст има ритъм. Има и идея, за разлика от масовите ежедневни изнасилени рими.
    Единственото, което не разбирам, е как може някой да заспи под нежелани ласки...
  • Инка, кафенце евтино, Митре ле, пиле рошаво, аз казах, каквото трябваше. Който е с уши, го е чул, който е с очи, го е видял. Хайде чао! Живуркайте си поживо, поздраво!
    А на теб, Нелиса, сърдечно ти благодаря!
  • за страх си е , каквото повикало...
  • Коментарът ти, драги ми Пурко, напълно отговаря на ника ти. Друго какво да ти кажа, даскале... бих могъл, ако ми кажеш къде видя обръщение...
  • Благодаря ви, Роси и Валя!
    Ще ми се да благодаря и на закачливката Ина, но коментара й, няма нищо общо с литературнокритическата бележка, а по скоро звучи някак моралнофилософски, нещо като защита на герберската политика в Народното събрание на землячката й Искра Фидосова. Може пък да не е разбрала казуса ми.
    А ти, Таралежко Никифоров, вместо да се обръщаш към госпожа Танчева, защо не се обърна директно към автора? Не звучи по мъжки. Или се готвиш за гей-парада?
  • Правилно се страхуваш! С поздрави, Ачо!
  • Не знам по кои критерии на мерената реч, Росица Танчева нарича това писане - стихотворение...
    На мен ми прилича на самоделка от кръжок по художествена самодейност...
    Сигурно авторът е искал да каже нещо, но просто не се е получило нищо.
  • Мисля си, че когато любовта гори в "брачното ложе", тя никога не може да бъде открадната, а когато едва тлее, когато човекът до теб е бил "някога любим", тогава най-силното чувство е свободно и едва ли може да се говори за кражба на същото. Но човешката природа е такава -иска ти се да запазиш и това, което имаш, макар и малко да е останало, но пожелаваш и изгарящия трепет, и всичкото. Бих казала, че в този смисъл съмнението на лирическия е основателно.
    Много интересно стихотворение!
Random works
: ??:??