Зелени долини и бистри реки.
Топло слънце, плод на волни мечти.
Ледът е само спомен, видян от блуждаещи очи.
Звук от детски смях във въздуха се скри.
Момиче в бяла стая празни страници разлиства.
Бели стени прегръщат чиста душа.
Те пазят спомен за тъга и прекършени крила,
за студени зими и черни времена.
Момиче от Бялата стая, аз не търся самота.
Аз искам да се гоня с теб сред златните жита.
Защото виждам в тези блуждаещи очи позната топлина
от лятна игра след зимна мъгла.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up