* * *
Есента и птиците си тръгват.
И тъгата някак си личи
във тази сивота на блокове
панелни...
На улици и светофари.
Кафенетата неделни са тъжни
и дори изглеждат празни.
Дърветата са голи,
листата гният.
Скитниците мръзнат
по скамейки неуютни.
Ето идва и дъждът, но не
за да отмие нещо,
а за да покаже на света,
че лятото горещо е толкова
далече и някой може
да не го дочака...
© Калоян Бинев All rights reserved.