* * *

Jul 31, 2010, 1:01 PM

Poetry

437 0 0

Срещнах го веднъж на пътя –
един наежен таралеж.
Подмяташе змия прочута,
а тя се гърчеше в брътвеж.
Не ме изяждай, братко скъпи!
Нося отрова в своите жлези!
От кожата си мога да изляза,
аз съм усойница –
добре си помисли!
Той май бе глух.
И продължи!?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works