* * *
Нощ е, навън тихо отминават
отиващи нанякъде коли.
Лепкав мрак е покрил всичко...
Нощ е - и вместо да спя,
аз чакам, седя и чакам
следващия ден, защото там си ти!
- Но уви, в следващия ден ще сме сами.
Стаята е празна,
освен мен, всичко друго спи,
дори и цветята, които ти ми подари.
Нощта изглежда дълга,
дълъг е и мигът без теб,
самотна съм, дори когато съм със друг човек.
Какво направи ти?!
- Всичко в мене промени.
Научи ме да живея различно,
научи ме да те обичам безгранично.
Ти с твоите шеги
опияняваш ме някак си.
Вдъхваш ми всичко, що се нарича живот!
Ако бях светица - щеше да е чист благослов,
но аз съм човек и това е Любов!
© Бррр All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добре дошла при нас и поздрав за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Някак... нито е поезия, нито е проза. Мисля, че трябва първо да си намериш твоя жанр, след което да започнеш да си изпипваш нещата. Ако ще е "бял" стихът - нека да е бял, ако ще е римуван - да е римуван... Но не и двете в едно.
Желая ти успех!