Mечтите нашето бъдеще ще бъдат,
спомените залезли са пред слънцето,
дори не попитали какво иска сърцето,
ограби ни то, настоящето,
отмина забравимо лятото,
но след две години
преследват ни спомените щастливи,
горчат и крият се дълбоко,
никога... никога няма да се чуят на глас високо.
Единствени не сме, но за нас спомените единствени са,
единствени те ще бъдат за двама вечно,
и всеки от нас след 50 ще хвърли камъчето речно, ...