5000 K

Jul 26, 2011, 7:18 PM

Poetry

785 0 5

Бяла съм, бяла съм, страннико.
Още когато ме срещна,
бялото спеше в душата ми,
странно ми липсваше нещо.
Бяла бях там под боровете,
дето научих без време
колко съм имала нямане,
колко съм нямала тебе.
Бяла бях в черните вечери,
дето насън те предричах,
режех косите си, белите,
и ги на тебе наричах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

5000 K

Want to read more?

Random works