Поредна нощ безсънна в мрака,
седя потънал в мислите си аз.
И трепетно обаждането чакам,
обаждане на нежен женски глас.
Виновен ли съм, моля те, кажи,
че всеки път, поглеждайки звездите,
мисълта за теб в главата ми крещи...
Кога ли ще те видя - пак се питам.
Това влудява ме със всеки ден,
със всеки миг, във който си далеч от мен...