Mademoiselle moi*,
знаеш ли колко те обичам, а?
И да знаеш, и да не,
туй е, що чувства моето сърце.
Всяка сутрин, когато стана,
чувствам отново мъката голяма,
че ти не будиш ме с целувка,
липсва ми твоята милувка.
Е, любов моя, кажи
кога ще мога да кажа на самотата "Спри,
момичето любимо е до мен
и съм силен веч кат супермен."
Обичаш ли ме ти, кажи
утре още в ранните зори
събуди ме с телефонен звън,
нека спре телефонът да мълчи кат пън.
* mademoiselle moi - Mоя госпожице
© Иван Батев All rights reserved.