* * *

Jun 29, 2012, 11:22 AM

Poetry

915 0 1

Поглеждам към синьото небе
и виждам - там блести сърце.
Червено със сребърен отблясък,
а около него ситен, ситен пясък.
В пустинята е то,
оставено само.
На произвола на съдбата,
далече от водата.
На ангел е сърце,
на ангел без криле.
Захвързено е там,
захвърлено, но защо - не знам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works