“А без моето слънце е толкова трудно да дишаш”
Елмира Митева
***
Търсех слънцето всичките тези години,
че не виждах сълзите, които пилях...
И го няма във мене небесното синьо,
само вятър за спътник, с когото мълчах.
Тишината у мен изтъкана от бриза
(дето гали косите ти нощем без глас)
е обвила дъха ти и в седефена мида,
е оставила къс от небето за нас.
Пазя в спомен плача на септември ...