Nov 8, 2007, 12:27 PM
* * *
Крещи ми,
не ме нараняваш.
Крещи ми,
не ме натъжаваш.
Ти не съществуваш вече.
Ти си толкова далече.
Ядосвай ми се,
не ме интересуваш.
Ядосвай ми се,
за мене нищо не струваш.
Няма да ме потопиш
отново.
Няма да ме нараниш
отново.
Сама,
но самотна - не.
Луна
в моето неоново небе.
Трябва да дишам, да живея,
да обичам да умея.
Ти за мене изчезна
като дума безполезна.
Мога да живея и без теб,
ти си просто парче лед.
не ме нараняваш.
Крещи ми,
не ме натъжаваш.
Ти не съществуваш вече.
Ти си толкова далече.
Ядосвай ми се,
не ме интересуваш.
Ядосвай ми се,
за мене нищо не струваш.
Няма да ме потопиш
отново.
Няма да ме нараниш
отново.
Сама,
но самотна - не.
Луна
в моето неоново небе.
Трябва да дишам, да живея,
да обичам да умея.
Ти за мене изчезна
като дума безполезна.
Мога да живея и без теб,
ти си просто парче лед.
© Завинаги All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мария, спокойно напред!
-
Така те искам!
браво -
Мерси на всички.С обич.
-
Браво, Мария !!! Чудесно е, достойно е ! Поздравления !
-
Прескачаш парчето лед,
забравяш и подминаваш!
Смела си и категорична.
Утре слънцето ще изгрее
само за тебе. С обич,Мария.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Силна си!!!Бъди!!!
Поздрав и прегръдка!!!