Владея - с поглед, необята

и мой е звездният килим -

постелка семпла връз недрата

на този, твърде предвидим,

в погибелта си век човешки

(че кой след раждането си е оцелял,

дори в сърцето си да пали свещи

и да принася жертви на Ваал-а).

На океана бурен съм душата,

на разточителния вятър - шепи,

гнездо на лястовичка бяла

и на погребан порив шепота.

На чиста вяра - устието,

където влива се в безкрая,

на детски плач съм острието,

с което в майката сълзи дълбае.

Но пак не дръзвам насреди живота

на галено да ти река "Любими".

Не ще издъхне любовта ми в колапс,

понеже Лично Носи Твоето име.