Dec 2, 2014, 8:43 PM  

**** 

  Poetry » Love
734 0 1

 

Не искам анализ безсмислен да правим

на чувства, ту спящи, ту шеметно луди.

Животът е пълен с фалшиви представи.

Любовта пък е низ от красиви заблуди.

 

Но всеки път нещо остава

от огъня див на страстта

и то е, което ни дава

криле да летим над света.

Във полет безумен и страшен,

забравили страх и морал,

загърбили догмите прашни,

на Дявола бяхме на бал.

 

-Постой, Маргарита, миг още постой! -

през сълзи и' Мастора рече изплашен.

-Ти знаеш, че аз съм завинаги твой...

защото е лудост... защото е наша!

 

Посветено на Т. М. (отново :) )

 

© Цветелин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За любовта - искрено и въздействащо.
    С интересна структура на творбата - е разнометрични строфи, но издържани в една ритмична стъпка.
    Препратката към "Майстора и Маргарита" на Булгаков е особено ефектна.

    Поздрави!
Random works
: ??:??