Мили мой, кажи ми, ти ли си това,

момчето, с което се сляха нашите сърца?

Ти ли си този, който до смърт ме обичаше?

Ти ли си този, който във вярност ми се вричаше?

Ти ли си въздухът, без който не мога,

ти ли си на света най-силната за мене дрога?

Ти ли си още на птиците крилата,

ти ли си още дъгата в небесата?

Или от всичко това нищо не е останало,

сърцето ти от тялото ти е избягало?

Ти ли си мисълта, с която се будя,

ти ли си този, на който вечно се чудя,

ти ли си вечерният ми черешов пай,

ти ли си на Земята моят Рай?

Не виждам вече нищо в тебе

и всяка секунда сърцето ми стене.

Къде са твоите бистри сини очи?

От тях вече помен няма дори.

Ръката ти гореща като пещ,

оказа се поредната бавно догаряща свещ.

Къде си в този миг за мен отчайващ

да вдъхнеш живот със твоя глас омайващ?

О, мили мой, за теб аз винаги ще плача

и образът ти нежен ще откривам в здрача...