Jan 1, 2013, 11:59 AM

*** 

  Poetry » Phylosophy
495 0 0

Аз те обичах.
Тъй прекрасна бе ти.
В теб имаше толкова спомени,
изпълнена бе с несподелени мечти.

 

Аз те обичах,
целият свят не научи това,
за целия свят ти беше прашинка,
а аз чрез тебе виждах света.

 

Аз те обичах,
но ти ме отмина,
когато за миг премигнах с очи,
изчезна, без да оставиш следи.

 

Аз те обичах,
но вече към друга,
като тебе кратка, аз се стремя,
защото за да живея минута,
шейсет като тебе аз ще сменя.

© Любомир Парушев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??