Не, не плача. Така ви се струва,
просто нещо ми влезе в сърцето.
Да съм слаба не ми отива,
не от мен са сълзите, а от небето.
Срещнах мъж със страстни устни и нежни ръце,
позволих си да бъда слаба
ала той не направи място в свойто сърце,
а точно такъв си го бях пожелала.
Само вечер, когато към вкъщи вървя,
моля дъжд да ме скрие във здрача
и под него безутешна и слаба да спра
и душата си да изплача.