Jul 7, 2020, 8:57 PM
* * *
Не се опомних в тъмното пространство.
От себе си избягах надалече.
Самотен спомен люшкан от пиянство
на палубата на една безкрайна вечер...
И приземих се тихо във тревите
затулили последната ми памет.
Очите ми сред тях все още мигат
преди на най-неведомото да пристанат.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Приземяването винаги е благотворно, дори и да не ни харесва в даден момент. Поздравявам те, Младене!
-
Пред такова признание може само да се замълчи.
-
Винаги е хубаво да се приземиш в тревите... Отново си закодирал дълбоки прозрения, Младене! Чета те с удоволствие!
-
Поздравления за стиха ти, Младене! Докосваш...
-
Прекрасен стих Младене!
Спомените са човешката паяжина или още проекцията на извървяното, на случилото се, на съдбоновните пътища и точно тези нишки се оплитат и проектират спомени!
В различен аспект и нюанс, защото спомените са разноцветни-те са като една пълна кошница с различни цветове, багри и структури!
Спомените са като една врата,чрез която човек се връща към миналото и търси отговори, търси нещото, което го е разчуствало, защото емоционалната нотка е винаги ралева!
Спомените са и ключ към бъдещето, връщайки се назад, ние осъзнаваме перспективата на бъдещето!
Спомените са един албум на паметта, който от време на време прелистваме!🚪🚪🚪 -
Спомените са врата към един по-добър и смислен свят! Прекрасен стих!
-
Където има очи и безкрай, там има и живот, и дори наситеното мрачно няма силата да го отнеме! Красива поезия, Младене! Поздравявам те от душа!
-
Най-сигурно скривалище е споменът.
Частиците му пазят най-доброто
от времето, местата и от хората,
с които сме си взели сетно сбогом... -
Понякога трагичното послание на живота е осъзнаване на неговата неизбежност...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
