Седя си тихо до прозореца
и гледам аз света в захлас.
И мисля си как с песен хората
забравят всичко край тях.
Поглеждам двама старци,
отрудени от тежкия живот,
но съзирам в погледа им топъл
все още живата любов.
Изведнъж премина котка,
сива, бляскава дори.
Потрепна тя с мустачки,
а в погледа ù огън гори. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up