Седя си тихо до прозореца

и гледам аз света в захлас.

И мисля си как с песен хората

забравят всичко край тях.

Поглеждам двама старци,

отрудени от тежкия живот,

но съзирам в погледа им топъл

все още живата любов.

Изведнъж премина котка,

сива, бляскава дори.

Потрепна тя с мустачки,

а в погледа ù огън гори.

Тогаз върху  живота се замислих,

как понякога несправедлив е той.

И как проблеми ни изсипва

като свиреп и див порой.