* * *

Sep 19, 2009, 12:00 AM

Poetry » Love

966 0 8

Не чакай, притихнал до прага,
вратата аз да отворя.
Бъди като бурния вятър,
втурни се и целуни ме нежно.
Забързан и груб е светът ни,
но радост все още намирам.
В прегръдките твои от нежност,
притихнала, аз се усмихвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works