vodoleia (Мария)
210 5942
Apr 23, 2010, 10:39 PM

* * * 

  Poetry » Other
701 0 13

Времето, протегнало ръце над мене,

преплита ги като лозница вита.

И питам се отново изумена –

дали затвор са, или са защита?

 

Лежа под тях  с напрегнат  слух,

бодливи мисли пак препускат лудо.

Денят отминал вече, идва друг,

с надежда да се случи чудо.

 

Що носят на душата зажадняла –

прегръдка детска, аромат на лято?

Забравям в миг косата побеляла

в очакване на ден, окъпан в злато.

 

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??