***

Jan 2, 2021, 5:59 PM

Poetry » Phylosophy

378 2 1

Газя в кал, утрото надига очи
и не мога да сгрея пръсти.
Над колко обиди и колко мечти
смиряващо се прекръстих?
Беше спомен и спомен ще е...
Времето всичко отмята.
Напусни го за малко това синьо небе...
Господи, слез на земята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works