...

Dec 24, 2007, 9:35 PM

Poetry » Other

664 0 3

След всички събития мрачни

останаха само на витрината снимките прашни,

спомени за отдавнашни дни,

дни, в които не сме били сами.

Единствени те изпълват душата,

останала сега в плен на тишината,

припомнят ни как усмивки сме имали

и колко много, без да даваме, сме взимали,

как желани сме били

и как сме имали мечти.

Къде е сега това време,

как превърнахме се във такова племе,

бреме, за другите, а и за нас самите,

в очакване да свършат на живота дните...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Самира (Катерина)

2007-12-24T23:46:25+02:00

Хареса ми!Пълно е с истини!!!Поздравче и Весели празници!
Anita765 (Ани Монева)

2007-12-24T22:55:31+02:00

Усмивките никога не угасват, само понякога болката ги приспива.
Весели празници!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-12-24T22:19:19+02:00

Много хубаво стихотворение!
а си само на 18 г.!
Добре дошла!
с хубав стих в свят ден идваш!
с много оббич за теб. Весела Коледа!