Трябва да ти кажа нещо,

което си мисля.
Не мога да чакам да те видя отново,

ако всяка една секунда можеше да продължи по-дълго.
Какво би направила?

Затварям очи и не мога да спра да мисля за теб

и бляскавата ти усмивка.
Тя е като ярката Луна в ясна нощ.
Просто не мога да те изгубя.

Ти си като сродна душа,

сърцето ми те прие.
Ти ме водиш към щастието,

идваш наоколо и тъмнината изчезва.
Твоята усмивка е виновна,

че ме спечели ти.
Обичам я, много ти отива.

Две кафяви очи ме гледат широко отворени,

тези не съм ги виждал затворени
Косата ти разпиляна или на опашка може и прибрана,

придава нежност и черти,

за които всеки може да ти завиди.
Мисля ли - едва ли?!
Ще се наслаждавам,

докато мога, на това че те познавам

Езикът ми се заплита,

изгубвам се в очите и усмивката ти.
Нерешителността ме яде отвътре,

да ти се обадя ли и да чуя гласа ти,

за да спреш болката.
Глупак съм, зная го
Знаеш, че сърцето ми е искрено

Ние сме просто деца,

а животът е новият кошмар

Знам, гледаш на мен като нещо гнило,

но за теб, сърцето ми остава мило.