Есента ръси злато край мен -
мек килим от листа пожълтели,
резен слънце, с любов напоен
в октомврийската късна неделя.
И не мисля за нищо, освен
колко хубав и прост е животът-
да отваряш очи всеки ден
и да дишаш, да дишаш с охота.
Есента носи лека тъга,
сякаш нещо от мен си отива,
но очите ми виждат дъга
и през облаци мрачни и сиви. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up