***

Oct 26, 2012, 5:03 PM

Poetry » Love

4.8 / 5

607 0 3

Нахлузих ризница от безразличие
и на лицето сложих маска,
ала под бронята все още те обичам,
очите ми те галят вместо ласка.
Наложих си да съм далеч от тебе
и да не чувам твоя глас.
В деня успявам, ала вечер
събужда залезът заспала страст.
Научих се без тебе да живея,
човешкия си дълг да изпълнявам,
но питам се - дали ще оцелея,
ако престана някой ден да се надявам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Третата мория
I Kill

As the day turns into a night, it is a fight! It is a time, when you hide, lacked of the light – whe...
Bedside

He was just starting to undress When she walked into the room With an open part of his chest She und...
Unanswered

Did I forget the beauty of dreaming for love? No, I never, ever did, I just found out that love is d...

More works »