‎Никога не съм мислил, че съществува,

до в секундата, в която те видях,

нещо се промени в мен‎.
Ти ми показа начинът,

по който да усещам, че живея.

Това, което е в мислите ми, си ти.
Не искам знам, ако с нас е свършено.

Изгубен в агония без теб не съм готов да бъда силен.
Просто не мога да повярвам, че те губя.
Неподготвен да продължа, виждам те как си отиваш.

Разстоянието, толкова далеч
Не мога да бъда силен – животът ме отхвърля.
Сега самотата ме завладява.
Няма ги дните, в които се смеехме.
‎Помня дните, които‎ прекарахме заедно.
Давам всичко, за да ги имаме завинаги‎ и всички неща,

на които се‎ смеехме, ми се иска да можех да върна‎.

Мрак изпълва празното сърце,
докато бавно всичко изчезва
сред всички неща, които
сме или не сме си казали.
Можем ли да погледнем отвъд раните
и да започнем отначало?

Не мога да се отърва от болката, подпалва ме отвътре.
Една мисъл и умът ми пламва.
Вече не усещам биенето на сърцето си.
Трудно е да се опише и имам нужда от теб тук..