* * *
Загледах вчера крушата на двора -
прегърбена и с клони почернели.
Корона, натежала от умора,
виж - рони плодовете неузрели.
Подпряла тежко снага на дувара,
глава повдига слънцето да дири.
Не може вече, толкова е стара
и вятър даже в клоните не свири.
За нищо вече сила не остана,
не скърца с`зъби, нито се оплака.
Тъгува по стопанката засмяна, ...