Все повече ми се мълчи
и все по-често ми се слуша.
Потъва ми се... Във очи,
в които не вирее суша.
Лицето ми погалва хлад -
предвесник на дъжда навярно.
Знам, всичко тук е кръговрат
и затова съм благодарна.
Дори за онзи хълм скалист,
от който падах твърде често.
(Сега е преговорен лист
от дневника на битието) ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up