Моите спомени - следи по пясъка,
чезнат бавно в безкрая.
Моите спомени ловят отблясъка,
мълком преминал през мен.
Моето слънце се дави в морето
сякаш ми казва: Идва и твоят ред!
Но денят утрешен ще го върне на трона му,
а мен ще запрати в дървен ковчег.
Моята нощ залива всичко наоколо,
поглъщайки къща, дървета и мен.
Моите звезди - грешки направени,
чертаят пътя от време сломен. ...