* * *
Изпреварени чувства,
крещят
подобно на ястреби.
Подтиснати спомени
и черни крила,
очите на слънцето
скриха.
Земята се схлупи
в едничка бразда.
Отронена вечност,
като тиха сълза
разцепи простора.
Кокиче надежда,
раздаде
безкрайност.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
кокиче - капка надежда
много хубаво! -
Едно мъничко кокиче...
-
Кокиче надежда,
раздаде
безкрайност
в едно безнадеждие
и всички
се сляха
предпролетна
луда нега...
Позволих си тази импровизация.. Предполагаш размисли...с тази фрагментарна есенция от усещания... Харесва ми да те чета...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
много хубав стих!