* * *

Dec 7, 2009, 1:25 AM

Poetry » Other

544 0 2

... душите се разминаха във времето.
Пустинята свикна с безцветността
и забрави за дъжда.
Копнежът се разпръсна на малки песъчинки.
Една мечта изплуваше в безветрието.
Последен дъх не й достигна.
Притихна, а после замря.
На капки изтича болката.
Забравена прегръдка се лута из мъглата.
Спомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works