Прибирам се болезнено

във себе си.

Пак нямам думи за отпор .

Лица без фокус и без име

плющят с език,

провиждат и добро, и зло..

Все неразбрани,

недоволни -

на времето, ако вали

или е студ.

Налагат правила,

клеймят виновните -

щом прегрешили са,

да си платят в сълзи.

И днес, и утре,

и преди самото сътворение,

войници на съдбата

в кривия си път,

тръбят, че хулите отровни

изчистват ни отвътре

и треви растат.

И богохулстват като за последно.