Аз разлика твърде не виждам,
все вътре във мен ще гори,
дори във мига да се вричам,
до теб ще сънувам мечти.
Погледнах морето, небето
сякаш през твоите очи
и в миг се стопли сърцето,
което сякаш заспало гори.
Дъждът се разля като мъка,
силно и неспирно валя,
за да окъпе таз мъка,
душяща ме вечно... безспир... ...