Oct 31, 2010, 11:53 PM

* * * 

  Poetry » Other
695 0 9

И нямам, нямам път към тебе.

А беше до забравяне отдавна.

Дъждовен. Глух и непотребен.

Април гризе. Април е рана.

 

Години тъжни. Минаха без глас,

а може би не бяха тъжни само.

Смълчани пътищата между нас...

А можех и да те наричам "мамо".

 

Ако те има в мрачния, дъждовен ден,

излез навън и виж за миг земята.

Там някъде, стаявана сълза от мен,

ще ти изплаче съпричастно вятърът.

© Емилия Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??