Jul 2, 2020, 9:11 AM  

*** 

  Poetry » Phylosophy
676 5 10

Когато нямаше Джулай
и всички бяхме сиви мравки,
не вярвахме, че има Рай,
поляни, пълни с незабравки.
и бе охулван често Бог,
и ни разделяха огради,
и слушахме потайно рок,
и бяхме още много млади.

 

А Раят е недостижим,
ако поне веднъж не срещнеш
онази златна струйка дим,
която тръгва над морето
от Камен бряг и точно в пет,
когато слънцето извира,
за три минути си поет,
усетил пулса на всемира.

 

https://www.youtube.com/watch?v=MVO1J7ST6ZM

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??