Трудно ли е да обичаш,
лесно е, оказва се, но май
трудното е всъщност
да признаеш истината
и да сложиш край.
Много силно исках да забравя
нощите безсънни и страха,
грешките на двама ни да оправдая,
и да изпълзим от пепелта.
Виждах всичко как започва отначало,
с тебе бяхме като във мига,
в който, там, едно голямо огледало
отразяваше за нас света.
Ала тръгнахме в посоки - други
някъде, но накъде,
аз отдавна се изгубих,
няма кой по пътя да ме спре.
Може би ще срещна някой,
който в своето сърце
мъничко за мен ще има място,
мъничко от себе си ще ми даде.
Питам се, дали ще го намеря,
търся го и вярвам, но, уви,
май от стъпките ми няма диря,
кой от мене щастието скри?!
© Елена Гъдева All rights reserved.