....
Тя побърза да грабне химикала и нетърпеливо го насочи към своя дневник.
"20.11.2020г." - и спря.
По стените на крехкото й тяло, се блъскаха хиляди чувства. В тях се удряха, безмилостно, думите, които опитваха да пропълзят по вените й, докато стигнат пръстите на дясната й ръка, която държеше писалката.
Днес, не можеше да напише нищо,
освен датата.
В този ден, тя не Го видя.
Нещо в нея, изпитваше неописуем глад, за онези две очи. Две студени, кафяви...
Две желани очи.
"Загубен ден." - Промърмори, с досада.
"Какъв загубен, ноемврийски ден.."
Из "Тъмните очи на Ноември"
© Елмаз All rights reserved.
Поздравявам те.