Несподелената любов

Доста е тъпо, но просто нямах какво да правя. Наистина не струва. :)

Тъга обхвана моята душа,

виновна за това е само любовта.

Другите "летят в небето заради нея",

а аз не спирам сълзи да лея.

Изпитах и аз какво е  любовта,

но тази, която те обрича на самота.

Как боли от несподели чувства,

сякаш в тебе всичко се пречупва,

всякаква надежда в теб умира,

и сякаш всичко си отива.

Боли! И болката неудържима става,

само при мисълта, че за тебе щастие няма.

Когато видиш момчето, което желаеш, с друга,

дори и да не искаш, сълзите тръгват като струя.

Плачеш, буташ и чупиш всичко около теб,

но не... това не ти носи успокоение, нито лек.

Тя е нещо повече от мен, казваш си сега,

разбирам защо той мене не избра,

Знам, душата тъжна песен пее,

песента на момиче,

което без неговата любов не може да живее!