Криволичих по кални пътеки и
стръмни баири,
разпиляни надежди след мен се чернеят
във блатото...
устните изнемогват да топлят длани ревниви,
изсушени реки са очите, от години неплакали.
И немее гласът да повика един път за
милост,
мълчаливо душата раздрана кърви
и мирува.
Търся пътя, но пътища много
и ни един истински, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up