Sep 10, 2022, 10:21 PM

*** 

  Poetry
434 5 5

Недей ме пускай да си ида! Никога!

Особено, облечена със твоя риза!

Понякога тъй имам навик - да задигам

това, което сам не ми харижеш.

 

Понякога съм също много неразумна,

сама за себе си непредвидима.

А иначе, то кой ли бяга пък от хубаво,

щом цялото сърцедоволство има!

 

От тебе тръгна ли си, ще е страшно!

Почти я виждам - пустош неугледна!

Ще се озъртам, бягайки по пътя прашен,

подгонена от страховете черни.

 

Но самотата, винаги от мен по-бърза,

ще ме настига - грозна, уродива.

И злостно спомените ми за теб ще къса,

и много явно ще ми се присмива.

 

Над мене ще кръжат тишийни тумби.

Тъй остри нокти има тишината!

Със скоростта на огън ще се спуска

и ще кълве до кокал от душата ми.

 

А виковете ми ще удрят в нищото,

за да се върнат в мене удвоени.

Да се проклинам, знам, ще е излишно,

да си простя пък - непосилно бреме.

 

След време сигурно ще ме потърсиш,

последвал стъпките ми избледнели...

Ала едно дърво, самотно, насред пътя

задигнатата риза-радост ще ветрее.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много сте мили! Да сте ми здравички!
  • И тук душата е писала, писала...! Сякаш небесен тайфун е изсипал строфите! Прекрасен стих! Аплодирам!
  • Поздравления!
    Хубав стих!
  • Сега осъзнах защо през Средновековието са горили на клада надарените с интелект и обаяние жени .....от страх е било ! Обичащата жена е тайфун (само в окото на бурята е уютно) ... Моите почитания за творбата !
  • "Над мене ще кръжат тишийни тумби.
    Тъй остри нокти има тишината!
    Със скоростта на огън ще се спуска
    и ще кълве до кокал от душата ми."
    Много силно!
Random works
: ??:??