* * *

Jul 19, 2015, 10:50 AM

Poetry » Other

635 0 9

По здрач присядам до теб уморен,
ще погаля косите по твоето рамо...
тихо падат оковите на тежкия ден
щом отново с тебе сме двама.
Над хоризонта облаците догоряха,
нощта навред ухания разстила,
как да спра мига в неуморния бяг,
когато в мен се сливат било и не било.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works