подгоних сенките на вятъра
препънах се от чужди пътища
с текила между несъзнати грешници промивах раната от удара
остана ми солта по устните
(и прегоряла рана в гърлото)
изправих се
с маслинни клонки изтрих ръцете на убийството
раздадох до едно перата си на всички закъснели пътници
по женския гръбнак на хълма прокарах нощни сладострастни пръсти
огледах се
и във усмивката с умора преоткрих лицето си
(между заситените облаци по портокалите покапа слънце) ...