Запомни този момент,
моментът на различните.
Тогава, когато се разминавахме
и се поздравявахме.
Запомни този момент.
Моментът на докосване.
И щом веднъж се доближихме, 
съдба в едно си отредихме.
И запомни моментa... как тогава
след толкова години се видяхме и любовта я ний съзряхме.
Запомни и вярвай ти
в момента,
когато устните се сляха с времето...
и ръцете неразделни станаха.
Запомни и виж 
сега сме двамата.
Колко хубаво е всичко ново... Само любовта красива е,
когато с времето рисувана е, когато като малка къща в зима, топли, сгрява нашите сърца.
Толкова любови тръпнеха за среща със очите ни 
и в очакване за слънцето, умрираха с мечтите си.
Толкова сърца излъгани оставихме след себе си...
И макар и поотделно, вървяхме към съдбата си.
И вътрешно си чакал мене, 
вътрешно съм чакала и аз.
Незнайно беше колко време сърца изтръгвахме в захлас.
Но няма наказание за обич, нито пък разлюбен грях.
Господ мен и теб събрал е, 

всички други станаха на прах...