обикновено съм луд
ходя с розови чорапи
не се вписвам в сивотата на света
обичам и копнея за ласки 
за романтична вечеря на свещи
на скалата до ръба

все още ти изпивам очите
търся погледа благ
крада цветя и сбъдвам мечтите
не ме е напуснал онзи излязъл от мода мерак

рея се с птиците из небосвода
пикирам покрай твоето сърце
и не мисля кое е изгода
с красота те обливам от незнайно къде

не ми пука за хорското мнение
за това дали ме е страх
важното е да си моето приключение
да посипя душата ти със звезден прах

ветровете са моят приятел
лошото време мой верен другар
там до камината като непокорен създател
бродирам и нежно извайвам твоя приказен чар 

реките отмиват бреговете нечисти
след тях пеперуди пренасят кивот
а ти си част от моите непорочни мисли
зрънцето от което ще изгрее неописуем живот