***

Jun 4, 2008, 8:45 PM

Poetry » Love

611 0 2

И ето, че се спуска пак нощта,
жигосана от хиляди звезди.
И тази тъй безсмислена луна,
когато ти до мен не си...
А утринната, чистата роса,
в която, зная, бос ще стъпваш ти...
Това са тихо плакани в нощта...
сълзи... от моите очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works