Ние още сме живи, за здрви - не знам,
и на времето дишаме лютия дъх.
Изтъкани от нерви, с прегорял вече плам,
покореното хълмче записваме - връх.
Ние още сме тук, докога ли - не знам,
напористите млади ни туриха кръста.
Поколенската битка от Рая насам
взема жертви - жътварка чевръста.
Ние още сме тук и защо ли, не знам,
сме се вкопчили здраво в живота.
И вървим все натам, все натам
къмто нашата малка Голгота.
© Хари Спасов All rights reserved.