Беше отдавна, когато те срещнах,
свенливо към тебе вдигах очи,
но смелост тебе да заговоря,
така аз, знай, и не проявих!
Винаги плах съм бил със жените,
май затова и вечно съм сам,
но нищо май не мога да сторя,
такъв съм роден, такъв ще умра!
Знам, че е късно май да съм с тебе,
предполагам, че ти не си и сама,
какво ми остава, освен да линея,
и бавно да гасна в таз самота! ...