Mar 31, 2019, 8:03 PM

Докога?! 

  Poetry
752 2 9
Докога ще да е тази горест
тъй душата ми обелена да се обръща
агонизираща сред колективна мърша.
и сърцето ми напукано да
търси твоето безумно свише
няма да те моля да забравиш.
няма да те търся до среднощ
ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх
любовен
няма да разпитвам, да човъркам
няма да съм егоист ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев All rights reserved.

Random works
: ??:??