Докога?!

Mar 31, 2019, 8:03 PM

Poetry

768 2 9

Докога ще да е тази горест
тъй душата ми обелена да се обръща
агонизираща сред колективна мърша.
и сърцето ми напукано да
търси твоето безумно свише
няма да те моля да забравиш.
няма да те търся до среднощ
ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх
любовен
няма да разпитвам, да човъркам
няма да съм егоист ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Докога?!

Want to read more?

Random works