Самодива (Вики)
535 5952
Apr 2, 2008, 10:02 AM

*** 

  Poetry
649 0 5
Под сенките на горските дъбрави,
далеч от шум и градска суета,
от хора и от пътища забравена,
течеше стара каменна чешма.

И пътник ако там случайно мине,
даряваше му хладната вода
и приказка една за нещо минало,
останало незнайно за света.

Но хората забързани не спират,
за глътка свежест време нямат пак,
живеят, плачат, смеят се, умират,
проблеснали за миг, потъват в мрак.

А с ромон тих тече си там чешмата,
разляла щедро бистрата вода
и гледа как, преминал на земята,
човек за миг пропуска вечността.

© Вики All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??